заобиколен
Облик
заобиколен (български)
| ед. ч. | м. р. | за·о·би·ко·лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за·о·би·кол·ния | ||
| пълен член | за·о·би·кол·ни·ят | ||
| ж. р. | за·о·би·кол·на | ||
| членувано | за·о·би·кол·на·та | ||
| ср. р. | за·о·би·кол·но | ||
| членувано | за·о·би·кол·но·то | ||
| мн. ч. | за·о·би·кол·ни | ||
| членувано | за·о·би·кол·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- страничен, непряк, индиректен, косвен, отстрана, със заобикалки
- уклончив
- отклоняващ се, крив, околен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|