обиколен

Български

обиколен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		оби·ко·лен
		непълен член	оби·кол·ния
		пълен член	оби·кол·ни·ят
	ж. р.		оби·кол·на
		членувано	оби·кол·на·та
	ср. р.		оби·кол·но
		членувано	оби·кол·но·то
мн. ч.			оби·кол·ни
		членувано	оби·кол·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който обикаля, а не се движи направо. По обиколни пътеки. Обиколен маршрут.

Синоними

косвен, уклончив, прикрит, неискрен, непочтен

Превод

английски: roundabout, oblique (път) - circuitous, devious, tortuous арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: oblicuo, tortuoso италиански: obliquo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: umgehend (път) Umweg норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: око́льный словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: tortueux холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

, неосновна форма

Oсновна форма

обиколя