нечестен
нечестен (български)
| ед. ч. | м. р. | не·чес·тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не·чес·т·ния | ||
| пълен член | не·чес·т·ни·ят | ||
| ж. р. | не·чес·т·на | ||
| членувано | не·чес·т·на·та | ||
| ср. р. | не·чес·т·но | ||
| членувано | не·чес·т·но·то | ||
| мн. ч. | не·чес·т·ни | ||
| членувано | не·чес·т·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който е свързан с липса на почтеност, честност; непочтен. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|