то

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене

то (български)

Изговор

Звук: не е намерен звук (създай,  почисти)
МФА: t̪ɔ

to

Произход, развитие и родствени връзки

Nuvola apps bookcase.svg Произходът на думата все още не е въведен. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Местоимение (тип suff)

[1] за заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори.

Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи.

[2] за заместване на съдържанието на предходно изречение; това.

Що е то? Изгряло е ясно слънце. То не било ясно слънце... Казвам какво мисля по тоя въпрос. Казвам го, но не съм сигурен, че ще бъда разбран.

[3] като формален подлог при безлично сказуемо.

А, то валяло!

[4] за заместване на лице от мъжки или женски род – Разг. Пренебр. Ирон.

Говоря ѝ като човек, ама то мълчи като риба.

[5] за подчертаване или при подхващане на изказване – като част. Разг.

А бе то стана една! То бива, бива, ама... То не беше ходене, то не бяха приказки.

Склонения

Забележка

[1] среща се като вин. нѐго, крат. го, дат. остар. нѐму, крат. му.

Вижте също[редактиране]

[1] (Лични местоимения – Именителен падеж (подлог)) аз ‎(az), ти (ti), той ‎(toj), тя ‎(tja), то (to), ние ‎(níe)/ний ‎(nij), вие (víe)/вий (vij), те (te)

Преводи

Частица (тип suff)

[1] за усилване значението на съответния съюз – А/и/пък то.

Мислех, че всичко е наред, а то – ето какво се оказа.

[2] за подчертаване или поддържане на връзката на главното изречение с подчиненото – като незадължителна съставка Ако/когато/щом – то.

Ако пристигнеш навреме, то ще можеш веднага да се включиш.

Преводи

Бележки и допълнителна информация

Институт за български език (ИБЕ). Речник на българския език - том 14. Изд. АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2012. с. 1-1224. ISBN 9789543225439 (бълг.)