им
Облик
им (български)
Изговор
im
Произход, развитие и родствени връзки
Местоимение (тип suff)
- [1] кратка форма дателен падеж (непряко допълнение) 3 л., мн. ч. на те
- Дай им го.
- Вярваш ли им?
- Трудно им е да се съсредоточат.
- [2] кратка форма 3 л., мн. ч. на техен
- Синът им е на пет години.
Склонения
лични местоимения
число | лице / род | именителен падеж (подлог) |
винителен падеж (пряко допълнение) |
дателен падеж (непряко допълнение) | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
пълна | кратка | пълна | кратка | чрез подлог | ||||
ед. ч. | 1 л. | аз | мен мене |
ме | мене | ми | мен мене | |
2 л. | ти | теб тебе |
те | тебе | ти | теб тебе | ||
Вие | Вас | Ви | Вам | Ви | Вас | |||
3 л. | м. р. | той | него | го | нему | му | него | |
ж. р. | тя | нея | я | ней | ѝ | нея | ||
ср. р. | то | него | го | нему | му | него | ||
мн. ч. | 1 л. | ние ний |
нас | ни | нам | ни | нас | |
2 л. | вие вий |
вас | ви | вам | ви | вас | ||
Вие | Вас | Ви | Вам | Ви | Вас | |||
3 л. | те | тях | ги | тям | им | тях |
притежателни местоимения
число | лице/род | м. р. | ж. р. | ср. р. | мн. ч. | кратка | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
неопр. | опред. | неопр. | опред. | неопр. | опред. | неопр. | опред. | ||||
ед. ч. | 1 л. | мой | моя моят |
моя | моята | мое | моето | мои | моите | ми | |
2 л. | твой | твоя твоят |
твоя | твоята | твое | твоето | твои | твоите | ти | ||
3 л. | м. р. | негов | неговия неговият |
негова | неговата | негово | неговото | негови | неговите | му | |
ж. р. | неин | нейния нейният |
нейна | нейната | нейно | нейното | нейни | нейните | ѝ | ||
ср. р. | негов | неговия неговият |
негова | неговата | негово | неговото | негови | неговите | му | ||
мн. ч. | 1 л. | наш | нашия нашият |
наша | нашата | наше | нашето | наши | нашите | ни | |
2 л. | ваш | вашия вашият |
ваша | вашата | ваше | вашето | ваши | вашите | ви | ||
3 л. | техен | техния техният |
тяхна | тяхната | тяхно | тяхното | техни | техните | им |
Преводи
1. кратка форма дателен падеж (непряко допълнение)
Бележки и допълнителна информация
(бълг.) Институт за български език (ИБЕ). Речник на българския език - том 14. Изд. АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2012. с. 1-1224.