случай

случай (български)

случай ±

ед.ч.		слу·чай
	непълен член	слу·чая
	пълен член	слу·ча·ят
мн.ч.		слу·чаи
	членувано	слу·ча·и·те
бройна форма		слу·чая
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32

1. Нещо, което се е случило; факт, явление. Досега няма случай на такова жестоко убийство. Ще ти разкажа един случай с мой познат. Невороятен случай. Случай от дейността на политиците. 2. Разг. Само ед. Случайност. Понякога случаят решава всичко. 3. Удобен момент, добра възможност. Не намерих случай да му обясня. Изпускам случая. Няма да имам такъв добър случай да се запозная с него.

Етимология

старобълг. сълоучeи συντυχία (Супр.), сърбохърв. случej, словен. slučej. Калкира гр. συντυχία, от συν-, съ- + τυγχάνειν, лоучити „улучвам, попадам“. Заета в рус., укр. случай.

Фразеологични изрази

В краен случай. — При последна възможност. В случай на/че. — Ако стане така. В противен случай. — Ако не стане така. Спешен случай. — Заболяване, което изисква спешна медицинска намеса. При всички случаи. — При всички обстоятелства; каквото и да ст

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: случай (ru) словашки: [[]] словенски: slučaj (sl) сръбски: случаj (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: slučaj (hr) чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• случайност, съвпадение, евентуалност, слука, повод
• произшествие, инцидент, събитие, случка, прецедент
• обстоятелство, момент, сгода, оказион
• добър случай, щастлива случайност, късмет
• нещо, работа, постъпка, въпрос, факт, явление
• нужда, необходимост, причина, задължение