момент

момент (български)

момент ±

ед.ч.		мо·мент
	непълен член	мо·мен·та
	пълен член	мо·мен·тът
мн.ч.		мо·мен·ти
	членувано	мо·мен·ти·те
бройна форма		мо·мен·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Миг, кратък период.
2. Определено време, етап в развитието на нещо.
3. Обстоятелство, отделна страна на някакво явление.

Етимология

от латински език - momentum ^(la)

Превод

английски: moment (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: momento (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: momentum (la) литовски: [[]]

немски: Moment (de), Zeitpunkt (de), Augenblick (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: an (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• миг, минута, секунда, мигновение
• време
• случай, обстоятелство, пункт