обстоятелство
Облик
обстоятелство (български)
ед.ч. | об·с·то·я·тел·с·т·во | |
---|---|---|
членувано | об·с·то·я·тел·с·т·во·то | |
мн.ч. | об·с·то·я·тел·с·т·ва | |
членувано | об·с·то·я·тел·с·т·ва·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Явление, което съпътства някакъв факт.
- Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечение на обстоятелствата.
- Спец. В граматиката — обстоятелствено пояснение.
Етимология
От старобългарския предлог объ, който употребен с местен падеж има значение на „около, в близост до, в околност на“, и производното съществително „стоятелство“ от глагола стоꙗти. Сравни с английската дума circumstance и старофренската circonstance, които са от латинските circum за „около“ и stantia за „стоене“, изведено от глагола stō, който пък има общ корен със старобългарския стоꙗти.
Фразеологични изрази
Превод
|
|