прецедент

прецедент (български)

прецедент ±

ед.ч.		пре·це·дент
	непълен член	пре·це·ден·та
	пълен член	пре·це·ден·тът
мн.ч.		пре·це·ден·ти
	членувано	пре·це·ден·ти·те
бройна форма		пре·це·ден·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

{{{ЗНАЧЕНИЕ}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] 1 иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

случай, случка, опит, казус