силует
Облик
(пренасочване от силуетите)
силует (български)
ед.ч. | си·лу·ет | |
---|---|---|
непълен член | си·лу·е·та | |
пълен член | си·лу·е·тът | |
мн.ч. | си·лу·е·ти | |
членувано | си·лу·е·ти·те | |
бройна форма | си·лу·е·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Контрастно едноцветно изображение на човек или на предмет, като се маркират само контурите, без да се детайлизира. Върху витрината има интересен силует.
- Очертание на контурите на човек или обект (обикн. в тъмнината); сянка. Силуетът на едно куче се раздвижи в мрака. С тази рокля силуетът става по-елегантен.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|