предател

предател (български)

предател ±

ед.ч.		пре·да·тел
	непълен член	пре·да·те·ля
	пълен член	пре·да·те·лят
мн.ч.		пре·да·те·ли
	членувано	пре·да·те·ли·те
бройна форма		—
звателна форма		пре·да·те·лю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Който върши предателство; изменник.

Превод

английски: traitor, betrayer арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: προδότης датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: traidor италиански: traditore китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Verräter норвежки: forræder, sviker персийски: [[]] полски: zdrajca португалски: traidor румънски: trădător руски: преда́тель словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: ѝзда̄јнӣк тайландски: [[]] турски: hain унгарски: áruló фински: petturi, kavaltaja френски: traître холандски: trouweloze хърватски: [[]] чешки: zrádce шведски: förrädare японски: [[]]

Синоними

• изменник, неверник, вероломник, ренегат, отстъпник, издайник, продажник, шпионин
• беглец, дезертьор
• стачкоизменник, доносник