ренегат

Български

ренегат ±

ед.ч.		ре·не·гат
	непълен член	ре·не·га·та
	пълен член	ре·не·га·тът
мн.ч.		ре·не·га·ти
	членувано	ре·не·га·ти·те
бройна форма		ре·не·га·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Ренегат (лат. renegatus, от renego — отричам се) — човек изменил на своите убеждения, изменник, отстъпник

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отстъпник, изменник, вероломник
• предател, стачкоизменник, доносник

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}