беглец

Български

беглец ±

ед.ч.		бег·лец
	непълен член	бег·ле·ца
	пълен член	бег·ле·цът
мн.ч.		бе·гъл·ци
	членувано	бе·гъл·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		бег·ле·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 20

1. Човек, който е избягал отнякъде, който тайно е напуснал мястото, където обикновено е бил заставен да бъде // Войник, който е избягал от поста или частта си; дезертьор.
2. Бежанец.

Превод

Преводи

английски: runaway, fugitive арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: fugitivo, prófugo италиански: fuggiasco, latitante китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Ausreißer, der Flüchtling норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: беглец (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: fugitif холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• бежанец, емигрант
• отстъпник, дезертьор, предател
• изгнаник, разбойник