шпионин
Облик
ТЯНАТА
шпионин (български)
ед.ч. | шпи·о·нин | |
---|---|---|
непълен член | шпи·о·ни·на | |
пълен член | шпи·о·ни·нът | |
мн.ч. | шпи·о·ни | |
членувано | шпи·о·ни·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | шпи·о·ни·но |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
- Човек, който се занимава с шпионаж, който шпионира. Вражески шпионин.
- Разг. Доносчик, предател, издайник.
Етимология
Шпионаж или шпиониране е процес, чиято цел е сдобиване с ценна информация за организация, общество и пр.
Фразеологични изрази
Превод
|
|