шпионин
Облик
ТЯНАТА
шпионин (български)
| ед.ч. | шпи·о·нин | |
|---|---|---|
| непълен член | шпи·о·ни·на | |
| пълен член | шпи·о·ни·нът | |
| мн.ч. | шпи·о·ни | |
| членувано | шпи·о·ни·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | шпи·о·ни·но | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
- Човек, който се занимава с шпионаж, който шпионира. Вражески шпионин.
- Разг. Доносчик, предател, издайник.
Етимология
Шпионаж или шпиониране е процес, чиято цел е сдобиване с ценна информация за организация, общество и пр.
Фразеологични изрази
Превод
|
|