затишие

затишие (български)

затишие ±

ед.ч.		за·ти·шие
	членувано	за·ти·ши·е·то
мн.ч.		за·ти·шия
	членувано	за·ти·ши·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Състояние на временно прекъсване на изява, свързана със звук, шум и действие.

Превод

английски: calm, lull арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: calma италиански: bonaccia, calmeria китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: (безветрие) - die Flaute, die Kalme, die Windstille норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: зати́шье, штиль словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: calme холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• тишина, покой, безмълвие, глухота, мълчание
• спокойствие, успокоение, уталожване
• застой, стагнация, пустош, мъртвило