мълчание

Български

мълчание ±

ед.ч.		мъл·ча·ние
	членувано	мъл·ча·ни·е·то
мн.ч.		мъл·ча·ния
	членувано	мъл·ча·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Състояние, при което някой мълчи, не издава звук.

Превод

английски: silence, hush испански: silencio италиански: silenzio

немски: das Schweigen, die Stille руски: молча́ние френски: silence добавете превод на друг език тук [[]]

Синоними

• безмълвие