безмълвие
Облик
безмълвие (български)
| ед.ч. | без·мъл·вие | |
|---|---|---|
| членувано | без·мъл·ви·е·то | |
| мн.ч. | — | |
| членувано | — |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- книж. Отсъствие на говор.
- Отсъствие на шум, на звук.
- религ. У еретиците-исихасти — състояние на пълно мълчание, при което са смятали, че се постига общение с бога.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- безмолвие (остар. книж.)
- мълчание, тишина, глухота, покой, затишие, самота
- пълна тишина, безмълвност
- безмълвничество