покой

покой (български)

покой ±

ед.ч.		по·кой
	непълен член	по·коя
	пълен член	по·ко·ят
мн.ч.		по·кои
	членувано	по·ко·и·те
бройна форма		по·коя
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32

Едно тяло е в покой, когато стои неподвижво, спрямо друго тяло.

Етимология

Старобълг. покои от *po-kojь.

Сродни думи: староинд. ciras „дълъг“, авест. šāitiš „радост“, перс. šāh „радостен“, осет. æн-цой, лат. quiēs „покой“, tranquīlus, tranquillus „спокоен, тих“ (< *transquilnos), гот. ƕeila „време“ (нем. Weile, англ. while), староисл. hvīla „място за отдих, легло“ от ие. *kʷey(e)-.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отдих, почивка, спокойствие, мир, тишина, безмълвие
• застой, застоялост, стагнация, неподвижност, бездействие, равновесие, устойчивост, затишие
• латентност, летаргия, инертност
• отмора