тишина

тишина (български)

тишина ±

ед.ч.		ти·ши·на
	членувано	ти·ши·на·та
мн.ч.		ти·ши·ни
	членувано	ти·ши·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Пълно отсъствие на шум, мълчание.

Превод

английски: silence, reticence арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: silencio италиански: silenzio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Stille норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: тишина словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: silence холандски: [[]] хърватски: tišina чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• безмълвие, мълчание, затишие, покой, пустота, пустиня, глухота, самота, гробница, мъртва тишина, мъртвило, спокойствие, застой
• немота