влъхва
влъхва (български)
ед.ч. | влъх·ва | |
---|---|---|
непълен член | влъх·ва·та | |
пълен член | влъх·ва·та | |
мн.ч. | влъх·ви | |
членувано | влъх·ви·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | влъх·ва |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 38
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. влъхвъ „маг“ (Супр.) < *vъlx-vъ, първоначално прил. име (за образуването срв. дева, пиво, мливо). влъхвъ е производна е на праб. глагол *ïlхï- „благославям, проклинам, правя магия (?)“ (с протетично в- според фонетичното правило в старобългарски, че дума не може да започва с ъ), който е сроден на чув. ылхан „проклятие“ < пратюрк. *ălqï- > старотюрк. alqa- „благославям“, alqïš благословия, хак., тув. алға- „благославям“, долг. алҕаа- „шаманизирам“, якут. алҕаа- „хваля, славословя, заклинам“, алгыс „заклинание, молба“. Интересни са монг. форми - писм.монг. ergül „жертвоприношение“ (< *hergül с метатеза от *helgü-r) и тунг.мандж. - евен. hulga- „принасям жертва“, мандж. fulexu „дар“ (< *pulga-) от алт. *p`iŏlge-
Производни форми: старобълг. влъховати (ХІІІ в.) „правя магия“, *влъшьба „магия, вълшебство“, *влъшьбьнъ „вълшебен“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|