вълшебен
вълшебен (български)
| ед. ч. | м. р. | въл·ше·бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | въл·шеб·ния | ||
| пълен член | въл·шеб·ни·ят | ||
| ж. р. | въл·шеб·на | ||
| членувано | въл·шеб·на·та | ||
| ср. р. | въл·шеб·но | ||
| членувано | въл·шеб·но·то | ||
| мн. ч. | въл·шеб·ни | ||
| членувано | въл·шеб·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който притежава чудодейни свойства, който може да прави чудеса.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|