сановник
Облик
сановник (български)
ед.ч. | са·нов·ник | |
---|---|---|
непълен член | са·нов·ни·ка | |
пълен член | са·нов·ни·кът | |
мн.ч. | са·нов·ни·ци | |
членувано | са·нов·ни·ци·те | |
бройна форма | са·нов·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
- старин. Високопоставен придворен служител.
- Лице с висш духовен сан.
- ирон. Висш държавен служител.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|