духовник

духовник (български)

духовник ±

ед.ч.		ду·хов·ник
	непълен член	ду·хов·ни·ка
	пълен член	ду·хов·ни·кът
мн.ч.		ду·хов·ни·ци
	членувано	ду·хов·ни·ци·те
бройна форма		ду·хов·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Църковен служител; свещенослужител.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Geistlicher (de), Kleriker (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: rahip (tr) (християнско), imam (tr) (мюсюлманско) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

свещеник, свещенослужител, изповедник, дякон, поп, калугер, монах, духовно лице