монах

монах (български)

монах ±

ед.ч.		мо·нах
	непълен член	мо·на·ха
	пълен член	мо·на·хът
мн.ч.		мо·на·си
	членувано	мо·на·си·те
бройна форма		мо·на·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 16

Лице, което се е отказало от светски живот и се е отдало на религиозна служба; калугер, инок.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

духовник, свещеник, калугер, отшелник, постник, инок