гадател
Облик
гадател (български)
ед.ч. | га·да·тел | |
---|---|---|
непълен член | га·да·те·ля | |
пълен член | га·да·те·лят | |
мн.ч. | га·да·те·ли | |
членувано | га·да·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | га·да·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Човек, който има способността да предвижда бъдещи събития и техния развой.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- вещател, предвещател, вражалец, врач, магьосник, оракул, пророк, предсказател, предсказвач
- вълшебник