пророк

пророк (български)

пророк ±

ед.ч.		про·рок
	непълен член	про·ро·ка
	пълен член	про·ро·кът
мн.ч.		про·ро·ци
	членувано	про·ро·ци·те
бройна форма		про·ро·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Човек, който пророкува.
2. В религията — човек, който говори от името на Бога и предвестява бъдещи събития.

Етимология

старобълг. пророкъ (Супр.) - калка на гр. προφήτης.

Превод

английски: prophet (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: προφήτης (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: profeta (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: vates (la) македонски: пророк (mk)

немски: Prophet (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: пророк (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: peygamber (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ясновидец, гадател, предсказвач, предсказвател, оракул