бич
Облик
(пренасочване от бичила)
бич (български)
ед.ч. | бич | |
---|---|---|
непълен член | би·ча | |
пълен член | би·чът | |
мн.ч. | би·чо·ве | |
членувано | би·чо·ве·те | |
бройна форма | би·ча | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Камшик
- прен. Напаст, пречка за нещо или някой ("Демокрацията е бич за тираните")
Етимология
ст.-бълг. бичь φραγέλλιον (Зогр., Мар., Асем.). Праслав. *bičь, образуван от *biti, *bьjǫ „бия“, подобно на *bričь < *briti „бръсна“. Нем. Peitsche е заета от чеш. bič или пол. bicz.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- камшик, нагайка
- тормоз, насилие, терор
- наказание, напаст, бедствие, катастрофа, беда, злополука, неволя, катаклизъм
- зло
- епидемия, каламитет