повелителен

повелителен (български)

повелителен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		по·ве·ли·те·лен
		непълен член	по·ве·ли·тел·ния
		пълен член	по·ве·ли·тел·ни·ят
	ж. р.		по·ве·ли·тел·на
		членувано	по·ве·ли·тел·на·та
	ср. р.		по·ве·ли·тел·но
		членувано	по·ве·ли·тел·но·то
мн. ч.			по·ве·ли·тел·ни
		членувано	по·ве·ли·тел·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който изразява заповед; заповеднически, заповеден.
2. Който е наложителен, безусловен и изисква непременно осъществяване, разрешаване или удовлетворяване.

Синоними

• заповеден, императивен, категоричен, обезателен, безусловен, нетърпящ възражение, неопровержим
• лаконичен, твърд, отсечен, рязък, настоятелен
• заповеднически, властен, деспотичен

Превод

английски: imperative, overbearing, imperious, peremptory, (грам.) - imperative, jussive арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: tassativo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[befehlerisch, gebieterisch, (грам.) - imperativ ]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: повели́тельный словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]