безусловен
Облик
безусловен (български)
| ед. ч. | м. р. | бе·зус·ло·вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бе·зус·лов·ния | ||
| пълен член | бе·зус·лов·ни·ят | ||
| ж. р. | бе·зус·лов·на | ||
| членувано | бе·зус·лов·на·та | ||
| ср. р. | бе·зус·лов·но | ||
| членувано | бе·зус·лов·но·то | ||
| мн. ч. | бе·зус·лов·ни | ||
| членувано | бе·зус·лов·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- категоричен, абсолютен, пълен, недвусмислен, безрезервен
- задължителен, неотменен, обезателен, наложителен, повелителен, императивен
- неограничен
- решителен, окончателен
- необусловен, вроден, естествен, спонтанен, инстинктивен
- съвършен, идеален, цял, безукорен, точен, завършен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|