окончателен

Български

окончателен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		окон·ча·те·лен
		непълен член	окон·ча·тел·ния
		пълен член	окон·ча·тел·ни·ят
	ж. р.		окон·ча·тел·на
		членувано	окон·ча·тел·на·та
	ср. р.		окон·ча·тел·но
		членувано	окон·ча·тел·но·то
мн. ч.			окон·ча·тел·ни
		членувано	окон·ча·тел·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. завършен; последен вариант; утвърден и неизменим
2. завършващ; последен етап; заключителен, финален

Фразеологични изрази

Решението е окончателно. — Не подлежи на изменение и обжалване.

Синоними

• последен, заключителен, краен, решителен, решен, неотменен, неотменяем, безапелационен, дефинитивен, финален
• невъзвратим, неизбежен
• безвъзвратен, неотменим, фатален
• категоричен, абсолютен, безусловен
• определен, явен, недвусмислен
• най-нов, модерен, най-авторитетен, решаващ
• пълен
• твърд, сигурен, потвърден

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]