последен

последен (български)

последен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		пос·ле·ден
		непълен член	пос·лед·ния
		пълен член	пос·лед·ни·ят
	ж. р.		пос·лед·на
		членувано	пос·лед·на·та
	ср. р.		пос·лед·но
		членувано	пос·лед·но·то
мн. ч.			пос·лед·ни
		членувано	пос·лед·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. който е в завършека на определен брой елементи
   • накрая по ред, стоящ най-отзад, окончателен. Пак идваш последен. Това е за последно.
   • накрая по време, най-нов, най-скорошен
   • накрая по значение. Последна грижа.
   • споменат в края на казаното дотук, т.е. току-що споменат; същият (канцел. като местоим) Последният ми заяви...

Синоними

• сетен, краен, финален, заден, дирен, късен, прощален
• заключителен, окончателен, дефинитивен, решителен
• нов, модерен
• изостанал, незначителен, отрепка, отхвърлен
• най-нов, най-авторитетен, решаващ
• неотдавнашен, скорошен, съвременен
• моден

Превод

английски: last арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: ultimus литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: последний словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

последя