късен
Облик
късен (български)
ед. ч. | м. р. | къ·сен | |
---|---|---|---|
непълен член | къс·ния | ||
пълен член | къс·ни·ят | ||
ж. р. | къс·на | ||
членувано | къс·на·та | ||
ср. р. | къс·но | ||
членувано | къс·но·то | ||
мн. ч. | къс·ни | ||
членувано | къс·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. късьнъ „бавен“: латв. kust „забавям се“.
Фразеологични изрази
Синоними
закъснял, изостанал, бавен, забавен, послешен, сетнешен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|