късен
Облик
късен (български)
| ед. ч. | м. р. | къ·сен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | къс·ния | ||
| пълен член | къс·ни·ят | ||
| ж. р. | къс·на | ||
| членувано | къс·на·та | ||
| ср. р. | къс·но | ||
| членувано | къс·но·то | ||
| мн. ч. | къс·ни | ||
| членувано | къс·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. късьнъ „бавен“: латв. kust „забавям се“.
Фразеологични изрази
Синоними
закъснял, изостанал, бавен, забавен, послешен, сетнешен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|