сетен
Облик
сетен (български)
ед. ч. | м. р. | се·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | сет·ния | ||
пълен член | сет·ни·ят | ||
ж. р. | сет·на | ||
членувано | сет·на·та | ||
ср. р. | сет·но | ||
членувано | сет·но·то | ||
мн. ч. | сет·ни | ||
членувано | сет·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
сетна, сетно, мн. сетни, прил. Последен. За сетен път му припомних обещанието. До сетния си дъх.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|