императивен

Български

императивен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		им·пе·ра·ти·вен
		непълен член	им·пе·ра·тив·ния
		пълен член	им·пе·ра·тив·ни·ят
	ж. р.		им·пе·ра·тив·на
		членувано	им·пе·ра·тив·на·та
	ср. р.		им·пе·ра·тив·но
		членувано	им·пе·ра·тив·но·то
мн. ч.			им·пе·ра·тив·ни
		членувано	им·пе·ра·тив·ни·те

Прилагателно име, тип 79

безусловен, заповеден, задължителен, неотменяем, наложителен.

Синоними

• заповеден, заповеднически, повелителен
• обезателен, безусловен, задължителен, неотменяем, наложителен, настоятелен, неопровержим
• твърд, строг, лаконичен, категоричен

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]