владетел
Облик
владетел (български)
ед.ч. | вла·де·тел | |
---|---|---|
непълен член | вла·де·те·ля | |
пълен член | вла·де·те·лят | |
мн.ч. | вла·де·те·ли | |
членувано | вла·де·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | вла·де·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
човек който държи в подчинение много хора
- Значението на думата: Лице, което управлява и държи властта.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- притежател, собственик, държател, владелец, господар
- монарх, властелин, самодържец, цар
- управител
- стопанин, повелител, крал, индустриален магнат