владетел

Български

владетел ±

ед.ч.		вла·де·тел
	непълен член	вла·де·те·ля
	пълен член	вла·де·те·лят
мн.ч.		вла·де·те·ли
	членувано	вла·де·те·ли·те
бройна форма		—
звателна форма		вла·де·те·лю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

човек който държи в подчинение много хора

1. Значението на думата: Лице, което управлява и държи властта.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• притежател, собственик, държател, владелец, господар
• монарх, властелин, самодържец, цар
• управител
• стопанин, повелител, крал, индустриален магнат