крал

Български

крал ±

ед.ч.		крал
	непълен член	кра·ля
	пълен член	кра·лят
мн.ч.		кра·ле
	членувано	кра·ле·те
бройна форма		кра·ля
звателна форма		кра·лю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 35a

1. Наследствен държавен глава, който обикновено се счита за подчинен на по- висш светски или верски управник.
2. Някой, който е изключително вещ в дадена област. Кралят на футбола.

Етимология

старобълг. краль. заемка от името на Карл Велики: Karal, Karl.

Превод

Преводи

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: ср. р. италиански: ср. р. китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: ср. р. литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ср. р. словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: kral унгарски: ср. р. фински: [[]] френски: ср. р. холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

1. княз
2. цар, господар, стопанин, повелител, владетел, индустриален магнат

Български

Минало свършено причастие на крада.