ἀνήρ

Старогръцки

Съществително име, мъжки род

ἀνήρ (мн.ч. ᾰ̓́νδρες)

1. мъж
2. съпруг
3. човек (човешко същество, противопол. на бог)

Етимология

От протогръцки език *anḗr.

Антоними

• γυνή - жена
• θεός - бог
• θεὰ - богиня

Производни думи

• ἀνδρόμεος - човешки

Други

Падежи

• Именителен (ед.ч.) ὁ ᾰ̓νήρ, (дв.ч.) τὼ ᾰ̓́νδρε, (мн.ч.) οἱ ᾰ̓́νδρες
• Винителен (ед.ч.) τὸν ἄνδρα