богиня

богиня (български)

богиня ±

ед.ч.		бо·ги·ня
	членувано	бо·ги·ня·та
мн.ч.		бо·ги·ни
	членувано	бо·ги·ни·те
звателна форма		богиньо

Съществително нарицателно име, женски род, тип

1. В древните митологии и в някои източни религии — божество с образ на жена.

Етимология

Старобълг. богыни. Производна на бог.

Превод

албански:  (sq) английски: goddess (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки: θεὰ (el) старогръцки θεὰ (grc) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански: diosa (es) италиански: dea (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: die Göttin (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: боги́ня (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски: tanrıça, ilahe (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски: déesse (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)