бог

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Български

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. В богословието - Причината, Началото, Източника, Хранителя и Ръководителя на живота, т.е. на битието извън Него изобщо. (Когато е с малка буква означава недействителните богове, почитани от многобожниците.)
  2. В религиозни престави- безсмърно и всемогъщо същество, олицетворение на природните сили и явления , което е създало света и го управлява по своя воля.
  3. В митологията- Безсмъртно същество, което се распорежда в някоя област на природата или живота.
  4. Обект на сляпо преклонение.

Етимология

ст.-бълг. богъ (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *bogъ е старинна заемка от иран. езици: срв. иран. *bagas „господин, бог, господ“, букв. „човек, който раздава (разпределя)“ (ст.-перс. baga, авест. baɣa- „господ, бог“, бактр. βαγο „господин“, согд. βɣ „господин“, зап.-вах. voẓ̌ „добър дух, фея“ (Пахалина 283)), ст.-инд. bhagaṣ „човек, който раздава; господ, господин; щастие, добруване“. Слав. форма не може да бъде сродна с иран., защото съдържа кратко -о- пред -g- в противоречие с правилото на Винтер. Иран. заемки са морд. ерз., мокш. паваз [pavaz] „късмет, радост“, ст.-тюрк. baɣa „господин“, тюрк.-бълг. титла βαγαινος (със слав. окончание -inъ), заети от согд. или бактр. *baga.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

богат, богатство, божествен, божи