господ
| ед.ч. | гос·под | |
|---|---|---|
| непълен член | гос·по·да | |
| пълен член | гос·по·дът | |
| мн.ч. | гос·по·ди | |
| членувано | гос·по·ди·те | |
| бройна форма | гос·по·да | |
| звателна форма | гос·по·ди | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
В Христянската религия, думата "Господ" се отнася за Бога. Пише се винаги с главна буква. Христянският Бог, Света Троица е Личностен Бог, а не "сила" както смятат не малко наши съвременици. Подобно на човека Бог е Личност, Която притежава Разум, Воля и Чувства. Основните качества Божествената Личост включват: всезнание, всемогъщество, святост, праведност, верност, благост, милосърдие и любов. Тези качества Бог притежава в пълнота, докато при човека те са все пак в ограничена степен. Думата "Господ" се използва както по отношение на Бога, т.е. Света Троица, така и за отделните Лица на Бога или Неговите Ипостаси, например за Първото Лице или Ипостас на Света Троица - Бог Отец. Също и за Неговото Второ лице, въплътения Бог Син - Господ Иисус Христос, който едновремено е Истински Бог и истински човек, Който за разлика от нас, обикновените хора, е неподвластен на първородния грях т.е. Той е без грехове. Обозначава също и Третото лице на Света Троица, а именно Свети Дух, както е казано в молитвата: "Господи, Царю Небесни...".
Етимология
Старобълг. господь, господоу (Господ, Бог), господниь (господня)
Произв. (и по ст.-слав.) господьскъ, господьство, господьствнь, господьнъ, господинь
Праслав. *gospodь обикновено за изходна форма се счита *gostьpodь, в основата на което е праслав. *gostь (гост), с аналог като ghost (дух), по МЕ gost, goost (n.), ОЕ gāst, G Geist. Също праслав. *gastьpatь, *gaspatь, ст.-чеш. hospod, hospodin
Втората съставка *potis е представена също в лат. potis (могъщ), potens (способен, мощен), potentia (мощ, сила, потенциал), potestas (сила, способност, възможност), докато на изток се открива с обективистични смилови изражения: старогр. πόσις (съпруг), староинд. pátiṣ м., авест . paiti- (владетел, съпруг), лит. pats (съпруг). В слав. езици не е познато като отделна лексема и във всеки случай оставя необяснено крайното *d в слав. *gospodь, каквото не може да възникне от ИЕ *t. *potis е съставна форма и в индо-иран. езици: староинд. śatápatị, староперс. (елам.) *θata-pati- (владетел, /-гос-/подар над стотина); староинд. kṣаtrápatị, авест. xšaθrapaiti- (владетел на област) и др.
В смисъл на човек, принадлежащ към висшето съсловие и ползващ се с власт над други, вж. despotь, деспоть, *dems-potis (владетел на дома), старогр. δεσπότης, староинд. dámpatị, авест. dəng paiti-
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}