господин
Облик
господин (български)
{{Словоформи/{{{ID}}}}}
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
старобълг. господинъ > господ
Фразеологични изрази
мн. господа, зват. господине, м.
- За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае. Кой е онзи господин с очилата? Господата от полицията пак идваха.
- Само в зват. Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае. Господине, елате е мен!
- В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него. "Господин Иванов днес няма да идва." "Господин Иванов, търсят Ви по телефона." "Господин директор!" "Господа депутати."
- (разг.) Мъж преподавател в училище. "Господинът по физика ми писа 6".
Превод
|
|