господин
господин (български)
| ед.ч. | гос·по·дин | |
|---|---|---|
| непълен член | гос·по·ди·на | |
| пълен член | гос·по·ди·нът | |
| мн.ч. | гос·по·да | |
| членувано | гос·по·да·та | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | гос·по·ди·не | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 23
- Учтиво назоваване или обръщение към мъж.
- книж. удвоено В обръщение за изразяване на почит към духовно лице.
- само зват. Гражданско обръщение към мъж.
- Учтиво назоваване на обикновено възрастен мъж с градска външност.
- За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае.
- диал. Притежател на дом и имот.
Етимология
От старобълг. господинъ, от праслав. *gospodinъ или *gospodь „господ“.
Фразеологични изрази
Превод
Синоними