кумир

От Уикиречник

кумир (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол. 2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание.

Етимология

От старобълг. коумиръ. Произходът на думата не е съвсем ясен. Най-вероятно заемка от семит. *kumrā, сир. kumrā „жрец“ (> арм. qurm).

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: idol
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: είδωλο
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: idolo
  • италиански: idolo
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Abgott, der Götze, das Idol
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: put
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

идол, бог, божество, фетиш, култ

Сродни думи

Производни думи