чукар

чукар (български)

чукар ±

ед.ч.		чу·кар
	непълен член	чу·ка·ра
	пълен член	чу·ка·рът
мн.ч.		чу·ка·ри
	членувано	чу·ка·ри·те
бройна форма		чу·ка·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Труднодостъпна скала или скално струпване.

Етимология

Един от балканско-балтийски ИЕ изоглос: бълг. чука, чукар, сръб. чука, чукар каменист връх, словен. диал. čukau „възвишение“, лит. kaukara „хълм“. Семантична иновация у южнослав. езици, съпътстваща балканската миграция на южнослав. племена, От същата ИЕ форма *keu-k- „изпъкналост, издутина“ са още ср.-в.-нем. hocker, hogger, hoger „издутина“, гот. hauhs прил. „висок“, осет. хох „планина“ (иран. *kauka-). Заета и в съседните балкански езици: нгр. τσούκα „земен насип“, алб. çukë „връх“, рум. ciucă, унг. csúcs „връх“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: ciucă (ro) руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: чука (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• чука, хребет, рило, рид, възвишение, бърдо, височина, рътлина, скала, канара
• зъбер