канара
Облик
канара (български)
ед.ч. | ка·на·ра | |
---|---|---|
членувано | ка·на·ра·та | |
мн.ч. | ка·на·ри | |
членувано | ка·на·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Скала, зъбер.
Етимология
диал. карана „тераси върху скали, получени от ерозия“ (Странджа, Разложко) (БЕР-ІІ: 198, 238). Срв. тур. диал. kanara „скалисто място, купчина камъни“. Вероятно кръстосване на тур. kenar „ръб, край, кенар, украшение (по края на кърпи)“ (от перс. kenar „ръб, бряг“) с тюрк. *qïraŋ „планински хребет“, срв. турк. ғыраң, каз. қыраң, кирг. кыран „хълмиста степ, възвишение, високопланинско плато“, тур. диал. kıran „планински хребет, край, бряг“, чув. кăран (от къпч.) „граница, мера“.
Фразеологични изрази
В местни имена: Канарата, Канарите (Троянско, Габровско, връх в Рила).
Превод
|
|