канара

Български

канара ±

ед.ч.		ка·на·ра
	членувано	ка·на·ра·та
мн.ч.		ка·на·ри
	членувано	ка·на·ри·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Скала, зъбер.

Етимология

диал. карана „тераси върху скали, получени от ерозия“ (Странджа, Разложко) (БЕР-ІІ: 198, 238). Срв. тур. диал. kanara „скалисто място, купчина камъни“. Вероятно кръстосване на тур. kenar „ръб, край, кенар, украшение (по края на кърпи)“ (от перс. kenar „ръб, бряг“) с тюрк. *qïraŋ „планински хребет“, срв. турк. ғыраң, каз. қыраң, кирг. кыран „хълмиста степ, възвишение, високопланинско плато“, тур. диал. kıran „планински хребет, край, бряг“, чув. кăран (от къпч.) „граница, мера“.

Фразеологични изрази

В местни имена: Канарата, Канарите (Троянско, Габровско, връх в Рила).

Превод

английски: crag испански: peñón италиански: [[]]

немски: der Fels руски: [[]] френски: [[]]

Синоними

чукар

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.