зъбер
Облик
зъбер (български)
| ед.ч. | зъ·бер | |
|---|---|---|
| непълен член | зъ·бе·ра | |
| пълен член | зъ·бе·рът | |
| мн.ч. | зъ·бе·ри | |
| членувано | зъ·бе·ри·те | |
| бройна форма | зъ·бе·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Всяка от издатините на назъбена крепостна стена или кула.
- Остър, обикн. скалист планински връх. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|