Направо към съдържанието

хребет

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип 7

Дълъг тесен връх на хълм, планинска верига или вододел.

Етимология

старобълг. хрьбьтъ „гръбнак, хребет“ (Супр.). Думата е представена в няколко варианта във всички слав. езици.

  1. Праслав. *хrьbьtъ е представено в сърбохърв. хрбат, словен. hrbеt „гръбнак“, чеш. остар. chrb „планина“, слов. chrbát, старпол. chrzbiet, кашуб. kšерt, долнолуж. kšebjat, рус., укр. хребет, хрибет, белорус. хрiбiт.
  2. Праслав. *grьbьtъ, представен в чеш. hřbet, полаб. grėb'åt, пол. grzebiet, grzebt, grzbiet „хребет, гръбнак“.
  3. Праслав. *xribъ в цслав. хрибъ „хълм“, хрибътъ „хребет“, сърбохърв. стар. хриб, словен. hrib, hribеr, чеш. chřib „хълм“, старопол. chrzybiet, горнолуж. khribjet.

Най-стара би била формата от втората група, при която би могло да направи връзка с глагола греба (срв. рус. диал. гребтить „греба, стържа“), т.е. *grьbьtъ да означава „гребен“.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи