хребет
Облик
хребет (български)
ед.ч. | хре·бет | |
---|---|---|
непълен член | хре·бе·та | |
пълен член | хре·бе·тът | |
мн.ч. | хре·бе·ти | |
членувано | хре·бе·ти·те | |
бройна форма | хре·бе·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип 7
Дълъг тесен връх на хълм, планинска верига или вододел.
Етимология
старобълг. хрьбьтъ „гръбнак, хребет“ (Супр.). Думата е представена в няколко варианта във всички слав. езици.
- Праслав. *хrьbьtъ е представено в сърбохърв. хрбат, словен. hrbеt „гръбнак“, чеш. остар. chrb „планина“, слов. chrbát, старпол. chrzbiet, кашуб. kšерt, долнолуж. kšebjat, рус., укр. хребет, хрибет, белорус. хрiбiт.
- Праслав. *grьbьtъ, представен в чеш. hřbet, полаб. grėb'åt, пол. grzebiet, grzebt, grzbiet „хребет, гръбнак“.
- Праслав. *xribъ в цслав. хрибъ „хълм“, хрибътъ „хребет“, сърбохърв. стар. хриб, словен. hrib, hribеr, чеш. chřib „хълм“, старопол. chrzybiet, горнолуж. khribjet.
Най-стара би била формата от втората група, при която би могло да направи връзка с глагола греба (срв. рус. диал. гребтить „греба, стържа“), т.е. *grьbьtъ да означава „гребен“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- рътлина, било, гребен, чукар, рид, бърдо, рило, възвишение, височина, баир, хълм, скала, връх, превал
- планинска верига