цял
цял (български)
| ед. ч. | м. р. | цял | |
|---|---|---|---|
| непълен член | це·лия | ||
| пълен член | це·ли·ят | ||
| ж. р. | ця·ла | ||
| членувано | ця·ла·та | ||
| ср. р. | ця·ло | ||
| членувано | ця·ло·то | ||
| мн. ч. | це·ли | ||
| членувано | це·ли·те | ||
Прилагателно име, тип 81
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. цѣлъ ὅλος, ὑγιής „цял, здрав“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Супр.). Праслав. *cělъ < *koilos (II палатализация) съответства най-вече на прагерм. *hailaz „цял, здрав“ (гот. hails, старосканд. heill, староангл. hal, англ. hale) и прагерм. *hailagaz „свят, светѝ“ (старосканд. heilagr, нем. heilig, гот. hailags, англ. holy), прието при покръстването за предаване на лат. sanctus. Първоначалното значение на герм. *hailagaz (от езическия период) е невъзможно да се определи със сигурност, но би следвало да бъде „нещо, което трябва да се запази цяло, което не може да се наруши“. Други близки форми са старопрус. kailūstiskan „здраве“, старогр. глоса κοῖλυ τò καλόν „добро“ (Хесихий), продължаващи протоформа *kоi-lo-, но поради слабото разпространение тук може да се касае за субстратна лексема.
Фразеологични изрази
Синоними
- всецял, целокупен, цялостен, комплектен, пълен
- непокътнат, неначенат, ненакърнен, оцелял, запазен, интегрален, недокоснат, непипнат, здрав, читав
- завършен, свършен, изработен
- събран, сбит
- същински, истински, еднакъв, подобен, сходен
- незасегнат
- несъкратен
- плътен, изпълнен, монолитен, неразглобяем
- напълнен, съвършен
- общ, пределен, външен
- идеален, безусловен, абсолютен, безукорен, точен
- невредим
- явен, очевиден, чист
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|