външен
външен (български)
| ед. ч. | м. р. | вън·шен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | вън·ш·ния | ||
| пълен член | вън·ш·ни·ят | ||
| ж. р. | вън·ш·на | ||
| членувано | вън·ш·на·та | ||
| ср. р. | вън·ш·но | ||
| членувано | вън·ш·но·то | ||
| мн. ч. | вън·ш·ни | ||
| членувано | вън·ш·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който се намира вън, зад пределите на нещо.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|