цвят

цвят (български)

цвят ±

ед.ч.		цвят
	непълен член	цве·та
	пълен член	цве·тът
мн.ч.		цве·то·ве
	членувано	цве·то·ве·те
бройна форма		цвя·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 2

1. Свойство на едно тяло да предизвиква определено зрително усещане в съответствие със спектралния състав на отразеното или изпусканото от него излъчване.
2. Част от растение, съставена от венче, обикн. с обагрени листа, които обкръжават плодник и тичинки, служеща като орган за размножаване.

Етимология

Старобълг. цвѣть < праслав. *květъ.

Сродни думи: латв. kvitet, kvitu „блести“.

Превод

английски: color (en), (на растение) - bloom (en), blossom (en), (карти) - suit (en), (на лицето) - complexion (en) гръцки: χρώμα есперанто: koloro испански: colór италиански: colore

немски: die Farbe, (на растение) - die Blüte, der Blütenstand португалски: cor руски: цвет турски: renk унгарски: szín фински: barva френски: couleur японски: 色 (iro)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.